Васил Спасов - Валяка (1919-1996)
Васил Спасов(Валяка) е роден на 30-ти декември 1919-та година в село Борово(Царибродско).Най-добрият и най-техничен български футболист през 40-те години и главен конструктор на играта в атака на националния тим. Валяка,както е прозвището му, всъщност е слаб и елегантен играч, който „мачка“ противника с финес и получава признание не само от родните специалисти за отличната му игра като десен инсайд.
Безспорна е ролята му на лидер във възраждането на „А“ отбора ни непосредствено след Втората световна война.Наследник на бедна фамилия от западните покрайнини,Васил Спасов е възпитаник на тима на „Бежанец“,пълен с българи от Босилеградско и Царибродско,намерили подслон в родината след влизането в сила на несправедливия Ньойски договор.Слабичкият младеж има качества,които не отговарят на нивото на трета софийска дивизия,но не е одобрен нито от тима на „ЖСК“,нито от „Славия“,където минава проби.От ситуацията се възползува треньорът на „Левски“ през 1941-ва г. –чехът Милош Стружка,който веднага забелязва огромния талант и го привлича при „сините“.През следващото десетилетие Васил Спасов израства като най-техничният и най-силен български футболист.В клуба си развива добро партньорство с Божин Ласков и Борислав Цветков,което дава плодове във вид на 5 шампионски титли и 4 купи на страната.Валяка,който блести с перфектен пас,пъргав ум в четенето на играта и е майстор на статичните положения бързо се превръща в постоянна величина и в националния отбор.Дебютът му е в мач срещу Унгария(тогава втора в света) на 6-ти юни 1943 г.,когато губим с 2-4 в София.Точно Спасов е автор на един от головете през второто полувреме и в следващите 7 години рядко пропуска двубой на „А“ отбора ни.За съжаление този период съвпада и с края на войната,а в трудните години след това футболните срещи на международно ниво са доста разредени.Затова и талантът на Валяка се проявява в малко на брой мачове-едва 17 с 5 попадения в тях.Коронният му двубой е отново срещу унгарците,но 5 години по-късно,когато в редиците им са великите Ф.Пушкаш,Л.Кубала и Й.Божик.На 7-ми ноември 1948-ма г. в София България побеждава с 1-0 и за пръв път въобще силния противник,а Васил Спасов се раздава без остатък и дава всичките си сили,за да покрие максимална част от терена.Много силно техничарят се представя и в гостуването ни в Прага на 4-ти септември следващата година,когато бележи и гол за знаменитата победа над Чехословакия с 3-1.В същата тази 1949-та година след поредната реорганизация във футбола Валяка е принуден да играе в тима на „Академик“,защото е студент по право.Все пак се завръща при „сините“ за един последен сезон през 1953-та г.,завършил щастливо и със спечелена титла от прекръстения „Динамо“.Васил Спасов става треньор веднага,след като окачва обувките на пирона и поема в няколко различни сезони любимия клуб,печелейки с „Левски“ златен дубъл през 1977 г.С пловдивския „Ботев“ пък е шампион 10 години по-рано,а в началото на 70-те години е начело и на националния отбор за 19 мача.Валяка оставя добри следи като наставник и в Израел и Кипър.Последният му пост във футбола е след промените у нас през 1989-та г.,когато е за кратко президент на „Левски“.Васил Спасов умира на 16-ти ноември 1996 година.
