Вие сте тук

Кирил Йовович


Кирил Йовович

Кирил Йовович - Кики Вагонетката (1905-1976)

Кирил Йовович(Кики Вагонетката) е роден на 29-ти декември 1905 година в София. Първото в историята на националния отбор на България ляво крило и най-млад сред футболистите ни на олимпийските игри в Париж през 1924-та г.

Първите си стъпки в най-популярната игра Кирил Йовович,който израства в оригиналната „синя“ махала прави в тима „България“,един от многото дъщерни клонове на „Левски“.Слабичък и сравнително нисък,Кики с огромна упоритост се отдава на футбола,което е и причина за проблеми със семейството му,дори напуска френския колеж,където се учи.Йовович преминава при „сините“ още през 1919 г., за да регистрира 8 сезона с техния екип.Изключителен талант, бързо напредва и се утвърждава като ляво крило в компанията на по-възрастните в отбора. Архивните източници от епохата на 20-те го сочат като "голям техник с гъвкава фигура и трикова игра", като нападател, който умело дриблира и центрира, създавайки положения за другите.С „Левски“ Кирил Йовович става трикратен шампион на столицата,веднъж печели и купата“Улпия Сердика“.Логично облича фланелката с държавния герб в най-първите му три мача-на премиерата във Виена и на Олимпиадата в Париж през 1924 г.Може би най-любопитният и куриозен двубой с участието на Кики е и последният за него за „А“ отбора-гостуването ни в Истанбул на Турция на 10-ти април 1925 г.България отстъпва на домакините с 1-2 след безобразното съдийство на англичанина Алън,зачел нередовен гол и дал дузпа за домакините и същевременно отменил няколко попадения на Никола Мутафчиев и на Кирил Йовович.В един момент през второто полувреме вратарят А.Андреев(Катастрофата)е тежко контузен и лявото крило го замества и за почуда на тамошната публика даже отразява няколко опасни удари.През същата година Кики Вагонетката изпъква и при първото голямо турне на наш клубен тим в западната част на Европа и е с огромен принос за победата на левскарите над „Стад Франсе“ с 2-0.Бележи едното попадение,а другото е автогол на домакините.Веднага след двубоя при българите се появява британски мениджър,който предлага 300 000 франка,за да заиграе Йовович за прочутия шотландски тим „Селтик“!Събитията по-нататък се развиват обаче много нещастно за лявото крило в мача на „сините“ в Бордо,където при загубата с 0-2 е счупен кракът му.Кики се връща на терена,но вече няма същата бързина и желание и прекратява кариерата си през 1927 г.Йовович записва в актива си над 110 официални срещи за столичния гранд и над 50 гола в тях.Но не се отказва напълно от футбола и любимия „Левски“,всеотдайно служи и като деятел в клуба. През сезона 1936-37 Йовович е избран за старши треньор на столичани и след прекъсване от три години те отново са шампиони на България.В стила на левскарите в този щастлив за тях период си личи нападателния характер,дължащ се и на някогашния голям майстор от левия фланг.След промените от 1944 г.Кирил Йовович води малки клубове в провинцията,а за златния юбилей на родния футбол през 1959-та г.е отличен със званието „отличник на физкултурната работа“.Извън футбола е блестящ математик,а хобито му е изучаването на трудовете на големи философи.Кирил Йовович умира на 9-ти февруари 1976 година.

Български