Любомир Стамболиев - Стамболето (1915-1994)
Любомир Стамболиев(Стамболето) е роден на 15-ти август 1915-та година в село Осоица,Ботевградско. Нарежда се сред най-стабилните български футболисти,покриващи дясната зона на терена преди Втората световна война.
Взима участие във всичките последни 6 двубоя на „А“ отбора ни преди 1944-та г.,по ирония на съдбата-все загубени.Но Стамболето с точната си и технична игра се превръща в любимец на публиката в цяла България.Той стартира футболната си кариера в скромния квартален клуб „Любен Каравелов“,откъдето преминава във втородивизионния „Ботев“ от квартал „Коньовица“,дал начален тласък на не един и двама таланти.Стамболиев се утвърждава като млад и перспективен футболист на дясното крило в тима на „Шипка“,където има възможност да се учи от известни национали като Т.Горчев и Б.Габровски.През 1934-та г. младият футболист сбъдва детската си мечта и облича синята фланелка на „Левски“,който тъкмо в този момент е в преходен период на смяна на поколенията.Може би затова Любомир Стамболиев се утвърждава трудно и чак през 1937 г. спомага за шампионската титла на столичани.Постоянството и усърдието му го отвежда и до представителния отбор на страната,в който дебютира при загубата от Германия с 1-2 на 22-ри октомври 1939-та г.Унгарският селекционер на тима Карой Фогъл преценява,че Стамболето е по-удачен вариант за игра на по-задна позиция,а с течение на годините заиграва и като класически бранител.Прецизността при паса,силата на удара и бързината са характерните качества на талантливия играч,но особено изпъква майсторството му при игра с глава.Стамболиев е сред малцината футболисти на „сините“,които не са с висше образование,но умее да „чете“ събитията по терена с няколко хода напред.В смутните времена след 1939-та г.и заради войната България изиграва малко на брой мачове,но на десния халф неизменно фигурира мустакатият и рано олисял представител на „Левски“.С настъпването на футболната му зрялост той получава и капитанската лента при „сините“ и ги извежда до златен дубъл през 1942-ра г.Стамболиев достига до огромно признание в края на същия сезон,когато е избран за най-популярния спортист на България в анкетата на вестник „Спорт“.Разбира се,в онова време футболистите изпъкват доста на фона на останалите си колеги,защото Стамболето изпреварва съперниците си от зеления терен Кирил Симеонов(Джино) и Крум Милев.Носи синия екип до събитията от 9-ти септември 1944-та и записва над 180 участия в официални мачове и 25 попадения в тях.Настъпват промените и Стамболето се оказва сред изключените от спортното движение,понеже номинално се води служител на разузнаването.Всъщност,той по професия е шофьор и телефонен техник и е зачислен проформа,за да се избегне мобилизирането му и да може да играе за „Левски“.След две години „зад борда“,гарнирани с арестуване от милицията за месец,правата на Стамболиев са възстановени.Но е задължен да играе в...новосъздадения тим на МВР-„Спартак“.След края на кариерата му за кратко е треньор във Видин,Русе и Пазарджик,а после и футболен съдия. Най-популярният футболист някога прекарва последните десетилетия от живота му напълно забравен и в мизерия.Любомир Стамболиев умира на 23-ти януари 1994-та година.
